Ново начало за Абдула
Абдула Биниши не застава на ничия страна след избухването на войната в Сирия. Продължава да работи в хлебарницата си, надявайки се конфликтът да приключи скоро. Вместо това, войната буквално се пренася пред дома му. Бунтовници и сили на режима започват да се сражават пред магазина, в който работи. Ескалиращата ситуацията в Сирия принуждава Абдула и семейството му да избягат.
Първоначално отиват в Йордания, където възнамеряват да изчакат до края на войната. Биниши продължава да вярва, че скоро ще се върне у дома и ще продължи от там, където е спрял. Но войната се проточва, парите му свършват и се налага да търси работа – намира в Истанбул.
Точно там го срещнах през ноември. За стандартите на сирийските бежанци той живее добре. Когато пристига се свързва с конкурентите си от Алепо и отворя малка, но приветлива хлебопекарна. Той е със семейството си, има прехрана и покрив над главата си. Но това, което има е нищо в сравнение с онова, което е изгубил. Старата хлебарница на Абдула е разрушена и той постепенно започва да се прощава с мисълта, че някога ще се върне към предишния си живот. Затова и решава да се опита да се устрои в друга страна.
Това, с което най – много ме впечатли Биниши, освен положителната си настройка, е неговото дистанциране от сирийския конфликт. По време на войната той никога не се е интересувал от политика, не е протестирал или въоръжавал. Всъщност той е направил това, което моят баща би ме посъветвал, ако някога се озова в положението на Биниши: гледай си своята работа и ще си далеч от проблеми. Сега винаги се сещам за тези думи, когато чуя за хора, бягащи от войната. Сигурна съм, че повечето от тях са привели глави и изчакват бурята да отмине.
Емили Фелдман
Журналист
Може да прочете цялата история тук: http://www.nbcnews.com/news/world/displaced-syrians-find-home-istanbul-street-n39221