Пътят на Ясер
23-годишният Ясер си спомня как се разхожда в мола с приятели. “Целият си живот съм прекарал в Дамаск, всичките ми спомени са от там”. ©ВКБООН/ Д. Кашавелов, май 2014.
Kварталът, в който живеех в Дамаск, беше един от първите, в които започнаха сраженията. Никога няма да забравя една нощ, в която по време на поредните протести, бомби убиха 400 души. На другата сутрин, още преди изгрев слънце, улицата ни беше опустяла. Семейството ми нямаше друг избор, освен да тръгне и да изостави полуразрушения ни дом.
Отправихме се към провинция Кунейтра, където намерихме подслон. Вече бяхме далеч от сраженията, но целият ми живот се бе преобърнал. От студент, който изучава хотелиерство и туризъм, сега бях изправен пред избора да се присъединя към армията или да напусна родината си. Взех тежкото решение да замина. Първо се отправих към Ливан, а оттам към Истанбул. В себе си имах само 180 долара. Това бяха едни от най-тежките и самотни дни в живота ми.
В Турция срещнах петима приятели от Сирия, с които започнахме работа във фабрика за производство на картонени кутии. Парите ни стигаха за храна, но за нищо повече. Работехме по дванадесет часа на ден. Решихме да търсим закрила в Европейския съюз. Нямахме пари да платим на каналджия, затова се отправихме към България сами.
На 2-ри декември 2013 г. тръгнахме, носейки в себе си карта, GPS, малко храна и фенерчета. Три дни вървяхме по поречието на река Резово, докато стигнем до България.
След като преминахме границата ни отведоха в рушаща се сграда, където бяха настанени само мъже. Това беше центърът за бежанци в Харманли. Беше ужасно. Нямаше бани или душове, хората се топлеха, палейки отгнъове, храната не стигаше. Впоследствие много от нещата се подобриха и сега условията са приемливи. Няколко седмици след като пристигнахме решихме да съберем доброволци, които да помагат в центъра и организирахме училище. По този начин се чувствахме, че правим нещо полезно, а и времето минаваше по-бързо.
Ако войната в Сирия приключи, бих се върнал веднага. Но не виждам как това е възможно да се случи, дори и след 10 години.
Борис Чеширков
ВКБООН България
