Бежанците, които работят, допринасят за местната икономика

По данни на Евростат безработицата в страната през март 2019 г. е едва 4,6% – най-ниското ниво в цялата нова история.[1] През последните години нивата на заетост във всички възрастови групи са се повишили до степен, която се определя като „почти пълна заетост“.[2] Това показва, че има достатъчно работни места за всички българи, стига да имат нужната квалификация и желание да се развиват.

Има достатъчно работа за всички българи, стига да имат нужната квалификация и желание да се развиват

Според проучване на “Менпауър България”, компания за подбор на човешки ресурси, 68% работодателите в България не могат успешно да запълнят свободните си позиции. Това поставя страната на пето място в целия свят по недостиг на работна ръка.[3] Друга авторитетната консултантска компания PwC определя България като първенец в ЕС по загуби от липсата на работна ръка – цели 13.2% от БВП.

Отрицателните демографски тенденции (намаляващ коефициент на раждаемост, сравнително високи нива на смъртност, емиграция) са причина икономически активното население да намалява. Според Националния статистически институт към декември 2017 г. на всеки 100 души, на които предстои да напуснат работната сила, в страната има по-малко от 62 души, на които предстои да се включат в нея.[4]

Бежанците като неизползван потенциал на българския пазар на труда

В същото време работодателите в седем от 10 индустриални сектора очакват да увеличат нивата на заетост през второто тримесечие на 2019 г. във всички региони на страната.[5] На този фон съществува неизползван потенциал на българския пазар на труда – бежанците, които са предимно в работоспособна възраст – 18-34. Броят на търсещите закрила в България е малък, 361 души са настанените в териториалните поделения на ДАБ към края на март 2019 г. Онези, които вече са получили статут и живеят на външни адреси, са между 500 и 1000. По данни на Каритас София, около 250 бежанци годишно търсят услугите им, за да си намерят работа и около 100 успяват.[6]

Бежанците, които работят, имат далеч по-голям шанс за интеграция: доходът им позволява независим живот в полза на приемащото общество, а контактите с български фирми спомагат за опознаването на езика и културата на България. Броят на бежанците е твърде малък, за да доведе до значителни изменения на пазара на труда в България, и все пак – няма причина потенциалът на тези хора да не бъде използван.

[1] Виж: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=une_rt_m&lang=en

[2] Според Института за пазарна икономика този термин обозначава рекордно ниското ниво на безработица, което е в голяма степен ограничено до нейния структурен и фрикционен компонент – т.е. безработни са хората, чиито умения не отговарят на изискванията на пазара на труда, както и тези, които се намират в преход между две работни места.

[3] Виж: https://cdn2.hubspot.net/hubfs/2942250/Local%20Infographics/2018_TSS_Infographics-Bulgaria.pdf

[4] http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Population2017_R5PBSJP.pdf

[5] Виж: https://www.manpower.bg/novini/meos2q2019/58903

[6] Виж https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2019/03/CATRO-Employment-Report-BG-FINAL.pdf, стр. 16