Бежанци | Търсейки спасение от опасността

Днес – три хилядолетия по-късно – закрилата на бежанците е основна отговорност на Агенция на ООН за бежанците, която бе създадена, за да се грижи за бежанците и по-конкретно за чакащите да се завърнат у дома след края на Втората световна война.

Както гласи Конвенцията от 1951г. за бежанците (основният документ на  международната закрила за бежанците вече шест десетилетия) бежанец е човек, който “при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения.”

От създаването си през 1950г. ВКБООН е дала закрила и помощ на десетки милиони на бежанци по целия свят.

Бежанците не могат да разчитат на закрила от собствената си държава – всъщност именно нейното правителство е извършител на преследването. Ако другата държава не ги допусне на своя територия и не им окаже подкрепа, когато вече са на нейна територия, това е равностойно на смъртна присъда – или на непоносим живот в постоянно криене, без прехрана и без права.

Крайната цел на бежанската закрила е да се помогне за намиране на трайни решения, които да позволят на бежанците да изградят отново живота си в достойнство и мир. Има три такива решения, за които ВКБООН може да помогне: Местна интеграция, връщане в родната държава или презаселване в трета страна, когато бежанецът не може да остане в приемната страна.

В Централна Европа броят на хората, които получават бежански статут или друга форма на международна закрила, за периода 2007 – 2009г. се колебае между 3 500 и 4 400 души годишно.