Катя, на 23 години: “Сергей и аз израснахме тук, в Никишино. Играехме по полята и горите. Трябва да видите реката през лятото. Сергей се научи да лови риба в тази река. Всичко наоколо е изпълнено с мир. Имаме толкова добри спомени.

Ще изградим живота си и нашата общност отново. Сергей почти поправи покрива на къщата ни и ще насадим зеленчукова градина. Децата ще се върнат в училище, а София ще тръгне на детска градина.

В местния културен център винаги имаше танци. Успяхме да спасим книгите от библиотеката. Елате пак и ще видите – животът ще бъде добър както преди.”

Katia, Sergei and Sophia receive aid from UNHCR. (c) UNHCR/A. McConnell/2015

Katia, Sergei and Sophia on their way home. Most of the buildings in Nikishino are in ruins. (c) UNHCR/Andrew McConnell/2015

Sophia plays in the yard of the family's home. (c) UNHCR/Andrew McConnell/2015

Катя и Сергей са на по 23 години и имат тригодишна дъщеря София. Трябвало е два пъти да бягат заради боевете около украинското село Никишино. И въпреки всичко смятат, че са имали късмет. Повечето сгради са в руини, но къщата им е относително незасегната. Най-голямата загуба е бил нейният фотоалбум, откраднат заедно с други неща при бягството им.

Сергей е миньор, както повечето мъже в района. Но заради боевете повечето мини са затворени. Сергей е оптимист и се надява скоро да намери работа в мината. Дотогава заедно с Катя поправят дома си..

Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.