Състезателка по ролкови кънки. Дъщеря. Отборен играч
“Беше твърде опасно да останем.”
Ядира, на 15 години: “За пръв път обух ролкови кънки в Колумбия. Бях на седем години и ролерите бяха подарък от сестра ми. Отначало бях наистина притеснена, защото това е като да тръгнеш на ново училище, където не познаваш никого, но продължавах да опитвам. Отначало се упражнявах у дома, хващайки се за всичко, което може да ме удържи. Накрая сестра ми ме изведе да карам на улицата. След това всяка неделя ходехме на площадка за ролери. Постепенно започна да ми харесва.
Родителите ми купиха предпазни средства, но без шлем, затова отначало си слагах мотоциклетната каска. Всички ме питаха какво правя с нея на главата, но аз просто исках да се пързалям. Понякога падам, но не може да кажете, че карате ролери, ако не сте падали. Боли ме, когато падам и се наранявам, но ставам и продължава да опитвам; болката ми помага да стана по-силна, да постигам целта си. Всеки път, когато чуя майка ми и приятелите ми да викат за мен, чувствам нов прилив на енергия.”
Ядира е на 15 години. Тя и семейството ѝ бягат от Колумбия, когато въоръжена група заплашва да военизира братята ѝ насила и принуждава майка ѝ да шие военни униформи. Без да казват на роднини и приятели, те оставят всичко и пресичат границата с Венецуела.
След един месец в изгнание Ядира се влюбва в карането на ролери. Вече е участвала в различни отборни състезания и обича да тренира щафетно пързаляне, защото така усеща адреналина и отборния дух. Най-големите ѝ поддръжници и фенове са майката Мариза и бащата Едуардо. Заделят от малкото пари, с които разполагат и се опитват да ѝ осигурят спортна екипировка. Първите професионални ролери на Ядира са изработени от баща ѝ – сглобява различни части, с които разполага. „Мечтата ми е да участвам в световни първенства по отборно пързаляне с ролери, понеже така мога да се отблагодаря на семейството ми за всичко, което направиха за мен“, казва Ядира.
Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.
Конфликтът в Колумбия прокужда близо пет милиона души. Почти 400 хиляди са намерили убежище в съседни страни.
More stories
Надир- Саксофонист. Баща. Почитател на Моцарт.
Семейството на Надир бяга под снайперистки обстрел.
Ибрахим – Учи английски. Брат. Футболист.
“Жив съм благодарение на сестра ми.”
Якуб – Готвач. Брат. Наставник.
“Не беше безопасно и трябваше да тръгнем.”