Ядира, на 15 години: “За пръв път обух ролкови кънки в Колумбия. Бях на седем години и ролерите бяха подарък от сестра ми. Отначало бях наистина притеснена, защото това е като да тръгнеш на ново училище, където не познаваш никого, но продължавах да опитвам. Отначало се упражнявах у дома, хващайки се за всичко, което може да ме удържи. Накрая сестра ми ме изведе да карам на улицата. След това всяка неделя ходехме на площадка за ролери. Постепенно започна да ми харесва.

Родителите ми купиха предпазни средства, но без шлем, затова отначало си слагах мотоциклетната каска. Всички ме питаха какво правя с нея на главата, но аз просто исках да се пързалям. Понякога падам, но не може да кажете, че карате ролери, ако не сте падали. Боли ме, когато падам и се наранявам, но ставам и продължава да опитвам; болката ми помага да стана по-силна, да постигам целта си. Всеки път, когато чуя майка ми и приятелите ми да викат за мен, чувствам нов прилив на енергия.”

Yadira practices at a roller rink. She loves relay race training because it helps her to feel the adrenaline and team spirit.(c) UNHCR/B. A. Armada Figueira/2015

Yadira (middle) and her biggest supporters: Her mother Marisa, and her father Eduardo. (c) UNHCR/B. A. Armada Figueira/2015

Ядира е на 15 години. Тя и семейството ѝ бягат от Колумбия, когато въоръжена група заплашва да военизира братята ѝ насила и принуждава майка ѝ да шие военни униформи. Без да казват на роднини и приятели, те оставят всичко и пресичат границата с Венецуела.

 След един месец в изгнание Ядира се влюбва в карането на ролери. Вече е участвала в различни отборни състезания и обича да тренира щафетно пързаляне, защото така усеща адреналина и отборния дух. Най-големите ѝ поддръжници и фенове са майката Мариза и бащата Едуардо. Заделят от малкото пари, с които разполагат и се опитват да ѝ осигурят спортна екипировка. Първите професионални ролери на Ядира са изработени от баща ѝ – сглобява различни части, с които разполага. „Мечтата ми е да участвам в световни първенства по отборно пързаляне с ролери, понеже така мога да се отблагодаря на семейството ми за всичко, което направиха за мен“, казва Ядира.

Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.