Историята на Ясмин и Тарик

Yasmin

Ясмин в центъра за бежанци в Харманли. © Джон Домокос, 2013

Ясмин не беше сред многото бежанци, които дойдоха при мен с желание да ми разкажат своята история след пристигането ми в бежанския лагер в Харманли, България. Потърсих я аз. Бях чул, че е в напреднала бременност и живее в лагера с четиригодишния си син, но без съпруга си, останал в Турция.

Открих я в малък контейнер, обзаведен с миниатюрен бързовар и няколко одеяла срещу студа. Делеше го с още две семейства. Въпреки трудностите и състоянието си беше с висок дух – през повечето време, което прекарахме заедно, беше усмихната, смееше се и премълчаваше несгодите. Думите й бяха: „Трябва да съм силна, заради сина си и бебето“.

Съжаляваше единствено, че съпругът й Тарик я убедил да избяга от селото им в северна Сирия преди него. По това време той се възстановявал от травма на челюстта и ѝ казал, че след няколко седмици отново ще бъдат заедно. Няколко месеца по-късно обаче Тарик все още е в Истанбул след поредица неуспешни опити да пресече българо-турската граница.

Tariq-400x225

Тарик в Истанбул. © Джон Домокос, 2013

Реших да отида в Истанбул, за да намеря Тарик. За разлика от Ясмин, той не крие умората от перипетиите им. Каза ми, че вече е направил три неуспешни опита да пресече границата, както и че по-скоро ще умре отколкото да се откаже.  Погледът му, от който сякаш хвърчат искри, продължава да ме следва навсякъде и не намирам думи, с които да опиша чувствата, които вероятно е изпитвал в този момент, така че нека това направят снимките. Пред мен стоеше едно разкъсано семейство – не само от войната, но и от границите и бюрокрацията.

 

Джон Домокос
Журналист за вестник Гардиан

Повече за сирийските бежанци можете да научите от следния видео материал: http://www.theguardian.com/world/video/2014/jan/13/fortress-europe-syria-refugee-crisis-video
(The Guardian/13 януари 2014 г.)


1 семейство, разделено от война, е прекалено много

Научи повече за работа на ВКБООН на UNHCR.org