Сирийският учител от Харманли

Мохамед в центъра в Харманли. ©ВКБООН/Д. Кашавелов, май 2014

Има едно много специално място в центъра за бежанци в Харманли, стая, от която се чуват детски гласове и смях. Отваряйки вратата на тази стая се озовавам пред 30 деца с огромни усмивки на лицата. В този момент забравям за всичките си тревоги и проблеми.

Сигурно се чудите кой съм? Аз съм Мохамед и съм на 24 години от Сирия. С група приятели решихме да направим импровизирано училище, където децата могат да учат и да се забавляват. Аз преподавам английски език на малчуганите.

Но нека ви разкажа малко за себе си и живота си преди да стана един от бежанците в България. Роден съм в град, намиращ се в югозападна Сирия, наречен Кунейтра, близо до границата с Израел. Когато навърших 18 години, аз и семейството ми се преместихме в Дамаск, столицата на Сирия. Записах се в един от местните университети, където завърших бакалавърската си степен по педагогика. Винаги съм искал да стана учител и да предавам знания на другите.

Ситуацията в Сирия започна да се влошава и знаех, че щом завърша няма да имам избор и ще трябва да се присъединя към армията. Не си представях, че ще мога да бъда военен, да нося оръжие, а какво остава да го използвам. Единственото, което исках е да преподавам.

Едно от хобитата ми е да опознавам чужди култури, но не съм предполагал, че ще се наложи да предприема пътуване поради такива обстоятелства. Пътуването на бежанеца е сред най-тежките и болезнени преживявания, през които човек може да премине.

Никога не спирам да мечтая. Една от големите ми мечти е да основа училище. За голямо съжаление, войната в Сирия не ми позволи да осъществя мечтата си там. Но въпреки всичко, което преживях все още не съм изгубил надеждата, че ще успея да започна живота си наново и да сбъдна мечтите си.

Йоанна Цветанова
ВКБООН