Ибрахим, на 10 години: “Майка ми се гордее с мен. Казва, че се усмихвам отново, играя футбол и ходя на училище. Имам и най-добър приятел. Ходя всеки ден на училище в лагера. Харесва ми да уча английски и обичам учителката си. Казва се Шейла. В час пеем и танцуваме заедно с учителката. Повтаряме английските думи след нея и броим от 1 до 100. Понякога в клас сме много деца – над 100 и е трудно да се съсредоточим.

След училище играя футбол с голямата ми сестра Ларама и малкия ми брат Лукас. Щом заиграем пред палатката ни в лагера, други деца се присъединяват към нас.”

Siblings Larama and Ibrahim share a bond that goes beyond their family ties. She saved his life after a brutal attack in north-eastern Nigeria. (c) UNHCR / H. Caux/2015

Ibrahim enjoys playing football with his big sister and little brother in Minawao refugee camp, Cameroon. (c) UNHCR/H. Caux/2015

Ибрахим (вдясно) заедно с майка си, Сарату, 33, с тримата си братя и сестри в Минавао - бежански лагер, Камерун. "Не е лесно", казва майка му. "Децата са без баща, носят вода, приготвят на храна." (c) ВКБООН/Х.Каукс/2015

Ibrahim and his sister Larama chat in front of their shelter in Minawao refugee camp, Cameroon. (c) UNHCR/H. Caux/2015

Бавно и постепенно 10-годишният Ибрахим се възстановява от преживения кошмар. Когато нападат селото им в Нигерия, бунтовници убиват баща му и удрят Ибрахим по главата с мачете. Хвърлят го в една яма, мислейки го за мъртъв.

“Ларама ме спаси“, разказва Ибрахим. „Откри мястото, където ме бяха заровили бунтовниците.“ Прекарва четири месеца и половина в болница. Сега семейството му живее в бежанския лагер Минавао, Камерун. Открит през юли 2013 г., сега лагерът приютява близо 33 хиляди нигерийски бежанци.

Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.