Студент. Брат. Поет..
“Напуснах дома си заради войната.”
Хани, на 21 години: “Преди две години войната в страната ни принуди семейството ми да се премести в Ливан. От Сирия донесох дипломата за завършена гимназия, както и спомени за щастливи времена, приятели и веселби, за уютния ни дом, за моето детство и училище.
Липсва ми да излизам с приятели, липсва ми усмивката на майка всяка сутрин. Липсва съученикът, който ме чакаше 15 минути, за да отидем заедно на училище в Сирия. Липсва ми писането на ново стихотворение и спестяването на пари за поредна книга! Нося спомени за себе си като Хани – момчето, изпълнено с мечти и амбиции, които бяха почти осъществени, преди войната да ги разтърси из основи.
Ако можете да видите какво има в главата ми! Ще намерите писател, работещ върху пети вариант на книга за миналото му, озаглавена „Надежда“. Може да ме видите как танцувам под тиктакането на часовник – мъчение, ако сте свикнали с мелодиите на Файруз и Франк Синатра. Ще намерите шахматна дъска с фигури, умрели от скука. Там ще намерите мен.“
Хани е на 21 години. Той е бежанец от долината Бекаа. Преди войната Хани е живял за момента. Бил е рапър, свирил е в училищна група и мечтал за университета. В спокойната област Хомс, от спалнята си в построената от баща му къща, той се взирал в едно дърво и пишел стихотворения.
Брат му Ашраф е роден в деня, когато започва сирийският конфликт – 15 март 2011 г. Само 20 дни по-късно насилието достига техния квартал. Падат бомби, прозорците им звънтят. „Година и половина не излизахме от къщата“, спомня си майката на Хани. „Натъпквахме се в една стая и там спяхме, там се хранихме.“ Останали, докато ужасът застигнал тяхното семейство – леля, чичо и племенник били намерени мъртви в домовете си с прерязани гърла. Това било капката, с която чашата преляла.
След като семейството бяга, къщата им е ограбена и опожарена. Хани донася със себе си само едно – гимназиалната диплома и ръкописите. „Те са моят живот, моето бъдеще. Оставих всичко в Сирия, но не и тях.“ Хани се е върнал към поезията, за да надвие еднообразието. „Правя го, за да изразя емоциите си“, казва той.
Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.
Заради кървавата гражданска война в Сирия, почти половината от населението на страната е разселено, а броят на регистрираните бежанци надхвърля 4 милиона.
MORE STORIES
Катя – Градинарка. Майка. Обича природата.
Катя и семейството ѝ са бягали от войната два пъти.
Ибрахим – Учи английски. Брат. Футболист.
“Жив съм благодарение на сестра ми.”
Надир- Саксофонист. Баща. Почитател на Моцарт.
Семейството на Надир бяга под снайперистки обстрел.