Саксофонист. Баща. Почитател на Моцарт.
Семейството на Надир бяга под снайперистки обстрел.
Надир, на 41 години: “Влюбих се в музиката, когато бях на 15 години. Свирих на барабани, тромпет и тромбон в училищния оркестър, но след като открих саксофона, повече не погледнах назад. Свиря като професионалист вече 18 години.
Музиката ми помогна във всяко отношение – нравствено, финансово, дори като обноски. Тя поддържа душата на човек и за мен само семейството е над нея. Преди да се оженим, опитвах да уча жена си Рана да свири на флейта. Отказа се след няколко урока, щастлива е да бъде добър слушател.
Докато беше бременна, свирихме Моцарт, за да може дъщеря ни Ая да почувства музиката. Сега Ая предпочита One Direction. Научих всичките си деца да свирят на инструменти и съм строг учител. Ая пее и свири на саксофон, Мая и Ахмед обичат да пеят и танцуват. Когато има специални поводи, свирим заедно.
Почти не усетихме как пораснаха момичетата ни. Но Ахмет е хиперактивен и 15 души трябва да внимават за него. Не можем да го оставим сам, защото ще започне да прави бели. Всичко у дома е поставено нависоко, за да не го достига. Когато прави пакости, казвам: „Метнал се е на майка си“, но всъщност съм благодарен на Рана, която отгледа децата ни така, че да се гордея с тях.”
Надир е трето поколение бежанец. Родителите му са избягали от Палестина като деца и Надир израства в Дамаск, Сирия. През 2011 г. конфликтът прокужда семейството му. Дъщеря му Ая е на 10 години, когато чува първата експлозия в живота си. „Пищях и събудих всички в сградата“, казва тя. Когато бягахме с таксито на съседа ни, по нас стреляха снайперисти. Багажникът беше пробит от куршум.“
Семейството се мести от място на място, докато стане прекалено опасно. През 2013 г. Надир заминава за Банкок, Тайланд. След два месеца идват жена му Рая и трите деца, носейки със себе си два куфара и саксофон. Наскоро семейството е одобрено за преселване в европейска страна и те се надяват миналото им на бежанци да е останало зад тях. „Когато стигнем там, искам да тръгна на училище, да уча език и да каня новите си приятели на своите рождени дни“, казва Ая.
Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.
Заради кървавата гражданска война в Сирия, почти половината от населението на страната е разселено, а броят на регистрираните бежанци надхвърля 4 милиона.
MORE STORIES
Хани – Студент. Брат. Поет.
“Напуснах дома си заради войната.”
Ибрахим – Учи английски. Брат. Футболист.
“Жив съм благодарение на сестра ми.”
Катя – Градинарка. Майка. Обича природата.
Катя и семейството ѝ са бягали от войната два пъти.