Учи английски. Брат. Футболист.
“Жив съм благодарение на сестра ми.”
Ибрахим, на 10 години: “Майка ми се гордее с мен. Казва, че се усмихвам отново, играя футбол и ходя на училище. Имам и най-добър приятел. Ходя всеки ден на училище в лагера. Харесва ми да уча английски и обичам учителката си. Казва се Шейла. В час пеем и танцуваме заедно с учителката. Повтаряме английските думи след нея и броим от 1 до 100. Понякога в клас сме много деца – над 100 и е трудно да се съсредоточим.
След училище играя футбол с голямата ми сестра Ларама и малкия ми брат Лукас. Щом заиграем пред палатката ни в лагера, други деца се присъединяват към нас.”
Бавно и постепенно 10-годишният Ибрахим се възстановява от преживения кошмар. Когато нападат селото им в Нигерия, бунтовници убиват баща му и удрят Ибрахим по главата с мачете. Хвърлят го в една яма, мислейки го за мъртъв.
“Ларама ме спаси“, разказва Ибрахим. „Откри мястото, където ме бяха заровили бунтовниците.“ Прекарва четири месеца и половина в болница. Сега семейството му живее в бежанския лагер Минавао, Камерун. Открит през юли 2013 г., сега лагерът приютява близо 33 хиляди нигерийски бежанци.
Бежанци. Обикновени хора, живеещи в необикновени времена. Споделете техните истории.
Поне 1.2 милиона души са разселени в североизточна Нигерия от май 2013 г., когато е обявено извънредно положение в щатите Адамава, Борно и Йобе.
MORE STORIES
Хани – Студент. Брат. Поет.
“Напуснах дома си заради войната.”
Катя – Градинарка. Майка. Обича природата.
Катя и семейството ѝ са бягали от войната два пъти.
Надир- Саксофонист. Баща. Почитател на Моцарт.
Семейството на Надир бяга под снайперистки обстрел.